in terms of language!
– Напоследък думите ти са много контрастни, Виша!
– Няма как. Когато си черно-бял, си черно-бял.
В който и да е край на този дяволски път можеш да се чувстваш по-жив, отколкото в средата. Можеш да изпадаш от една крайност в друга и обратно, но застанеш ли по средата, опиташ ли се да балансираш, застиваш във времето. Светът се върти около теб, а ти си в неговия център, неподвижен. Нито истински щастлив, нито наистина нещастен. Просто по средата.
Направи крачка.
Изпитвам истинска еуфория и задоволство от работата си днес.
След месец и половина семинари по синтаксис, всичко започва да си идва на мястото.
~
Igazán euforiásnak, elégedettnek érzem magam a mai munkám után.
Másfél hónapja járok szintaxis szemináriumra, és végre helyre jön minden.
В днешно време бракът или създаването на семейство до голяма степен е пакт срещу света. Опит за създаване на един остров, където човек да се чувства добре. Ако опитът е неуспешен, тогава и той се превръща в ад, при това – в най-горещия ад. Семейството е последното ни убежище: ако то ни липсва, няма къде да отидем.
Петер Мюлер, унгарски писател
~
Manapság egy házasság vagy egy családalapítás egyben paktum a világ ellen. Egy sziget megteremtésének kísérlete, ahol jó lesz élni. Ha nem sikerül, ez is pokollá válik, megpedig a legforróbb pokollá, mert ez az utolsó mentsvárunk: ha ez sincs, nincs hová menni.
Müller Péter, magyar író
тайно зад колоната
те наблюдавам
и ти поглеждаш,
усмихнат;
надигаш чаша
с открадната бира
и кимаш,
отпиваш,
за здраве
в очите ти блясък,
усмивка на устните
звънтят и чинелите
умело под пръстите
тайно зад колоната
те наблюдавам
Бяхме на концерт. На Edda. Edda Művek. В целия им блясък.
Или както вика тълпата на бис: Művek, Művek, Edda Művek!
За наш късмет, турнето им тази година не пропусна Сегед.
Снимка: kultura.hu
Edda са първата унгарска рок група (след Omega), която чух. Това беше през 2001. Оттогава съм им наистина голям почитател. И ето, 8 години по-късно мечтата ми да ги чуя на живо се осъществи.
От дома ни на ул. Макова гора до закритата зимна пързалка, където се състоя концертът, дори на любителите пешеходци ще им се стори малко далеч. 1 час и нито повече, нито по-малко. 2 часа, с връщането.
Подгряващата група (неизвестните ми Wall Street) ни изненадаха с изключително чист рок. Рокът, какъвто трябва да бъде. Междувременно си взехме автографи от Атила Патаки, вокалистът на Edda, невероятно енергичен за възрастта си човек (58).
Ограда пред сцената нямаше. Имаше само подиум. И ние бяхме до него. На метър, само на метър…
Започнаха концерта си неочаквано. С Totálbrutál. Някои хора вече познават тази песен. Могат да си представят еуфорията ми. Изненадите се редяха една след друга, сет листът не спираше да удивява. Táltos Örökség, Csak bírd ki, Veled vagyok…
И малко от песните, които чухме, в превод:
хей, пролетни ветре! изпрати миналото ни!
хей, пролетни ветре! по дяволите, трябва ни дъжд!
хей, пролетни ветре! изпрати миналото ни!
хей, пролетни ветре! издухай мръсотията!
от песента Totálbrutál (Тотално брутален) – mp3 или целия превод
~
велик е твоят народ, велика – твоята съдба
на Бог олтара си ти
велик е твоят народ, велика – твоята съдба
надигни глава!
от песента Táltos Örökség (Шаманско наследство) – mp3
~
някога, в един хубав ден,
знам, че ще напусна града, в който живея
всичко тук ще оставя
всичко, което Мишколц би могъл да ми даде
да, утре, утре заминавам
от песента Elhagyom a várost (Ще напусна града) – mp3
~
само няколко светлини
и на магистралата колата лети с мен
това е моят живот, това е твоят животсамо няколко ръце,
само няколко ръце остават от хилядите, които помагат
които ми помагат, които помагат на теби ако не се завърна от някое пътуване,
повярвай, ти и тогава винаги ще чувстваш,
че съм с теб, че съм с теб!
от песента Veled vagyok (С теб съм) – mp3
~
защото любовта търси любовта
повярвай, и теб някой може да те обича,
както би искал ти да те обича едно момиче
или пък едно момче
от песента Csak bírd ki (Само се дръж) – mp3 или целия текст
~
три пъти ти казах,
три пъти те помолих
да ми кажеш всичко,
а ти три пъти не дойде
за теб това ли е любовта?виждам те в облаците,
качена на влака,
но няма вече следа,
която да ме води към теб,
към сърцето ти
от песента Háromszor (Три пъти) – mp3
~
стоя в средата на кръга
обкръжават ме приятели
обкръжават ме приятели и лоши.ако веднъж застана настрана,
и липсвам от средата на кръга
повече няма да ме намерите, лоши!
от песента A kör (Кръгът) – mp3
’cause you’re not big in my life
not big in my life, not big in my life
at all
and I’m not big in your life
not big in your life, not big in your life
at all
it doesn’t make sense
толкова много очаквания
а накрая…
*
Това са моите тъжни и тежки часове.
Простете ми за слабостта.
’cause tears keep falling into my pool
bright light’s driving right into me cold
~
why can’t I see it’s all not wrong?
why can’t you be here again?
still don’t believe I know you’re gone
I miss your love
I miss your love
la fille sur le pont
прекрасен филм
с вълшебни думи
и чудесна музика
~
Никога не съм била полезна
или ценна за някого,
не съм била щастлива
или истински нещастна.
Нещастен си, когато изгубиш нещо,
а аз никога нищо не съм имала,
освен лош късмет.
~
Ще ви разкажа една история.
Някога живеех на улица,
от страната на четните номера,
на номер 22.
Гледах къщите отсреща и мислех,
че хората там са по-щастливи,
че стаите им са по-слънчеви,
а вечерите – по-весели.
Всъщност стаите им бяха
по-малки и по-тъмни
и те също гледаха
към отсрещната страна
… винаги си мислим,
че късметът е онова,
което нямаме.
Внимание! Дълъг пост!
Написано с Helvetica и заградено с рамка.
Ако въображението ви работи.
Благодаря за което.
~
В 6 сутринта чувствам, че нощта не стига. Лежа разперила ръце и си мисля за празното пространство около мен. За кратко се научих да живея с толкова много болка и истина, и ето, че търпението ми се отплаща със спокойствие и самота. Притиска ме само някакъв избледняващ спомен за поредния сън, който никому няма да разкажа и скоро ще забравя.
Час по-късно чакам метрото и за първи път (внимателно) слушам Kowalsky meg a Vega. Нищо особено на първо слушане, освен… завещанието на утрото: Olyan a kedved, amilyenre fested, или „Настроението ти е такова, каквото си го оцветиш“. Хоп, сещам се за някого, който има нужда да чуе това. Буквите се нареждат бързо една след друга и наред с цитата се поява „Хайде, усмихнато днес с тази мъдрост!“ Send, click, хм, ето на тази пресечка вляво…
За първи път на работа имам възможност да разговарям с унгарци. Двама от лекторите тази сутрин са искрено изненадани от посрещането, което им спретнахме на родния език. Още повече на събитие под надслов „Workshop On Waste Management“. Питат ме откъде знам унгарски. И защо го уча? Ами как съм се озовала на такова място? Това е една дълга история, казвам. Всъщност си мисля, как така наистина?
Все пак ми е драго да ги слушам, доставя ми голямо удоволствие. И се усмихвам, ли усмихвам, сякаш унгарският е единственото важно нещо на света. Прави ме щастлива. Но без повече уловки, не. Няма да падна в капана му – познавам го твърде добре. Както чара му, така и безмилостната хватка, която може да прекърши гръбнака на две и да сломи и най-силния дух. Повярвайте, личен опит. А да се изправиш е трудно. Мнооого трудно.
Денят минава, докато търся и намирам още истина в чужди думи. Кимам утвърдително. Ти ще го усетиш, завещава ми Аз от бъдещето – с него много си приличаме. Само посоката, може би, и интересите ни са други. Възхищавам му се. Дано има право за тези неща. Разчитам на опита, който то има, а аз – не.
Ето ме пак вкъщи. Казват, че домът е там, където е сърцето. Ако е така, тогава все още не съм си у дома. И макар да ми е трудно да мечтая, упорито вярвам в своята истина – това място съществува.
А Charts пеят в една песен (Je ris, je pleure):
Между мечтите и реалността
аз търся своята идентичност
Защо е грозно? Защо е красиво?
Кой разпознава вярното от грешното?
И се смея, и плача,
а животът минава
и ме задминава…
Да, да, отивате в коша! Хоп, command+del