След като ножът ми прониза безмилостно тялото на грабливата птица, а после и на кучето, страхът ми не премина. Усещах го все още във въздуха, сякаш друго, трето животно дебнеше някъде наблизо. Двете фигури, които ме наблюдаваха отгоре, изчезнаха. Кръвта се стичаше по ръцете ми. Телата на животните лежаха в кървава локва, моят триумф. Но не го чувствах така, съжалявах ги. Отдалечих се от мястото и се обадих някой да ги прибере. На пръв поглед деянието изглеждаше ужасяващо. Не предполагах, че мога да извърша подобно нещо. И все пак…
Крайно време беше.
При осъзнаването на този факт, ме побиват тръпки. После усещам сигурност в себе си и някаква злорада усмивка пробягва по лицето ми. Край. Сложих край на вашите проклети злословия, опити да ме очерните и да ме накарате да страдам. Погребах ви заедно с вашите любимци. Вашето съществуване не ще ми пречи повече.
~
Сега отново слушам тези песни, тази музика, която дълго ме бе мотивирала, после се бе превърнала в мъчение, в неизмеримо изтезание за моята същност. Отново мисля за това място, за неговата атмосфера и хората, които остават. Те винаги ще означават много за мен, въпреки някои неща. С радост ще посветя времето си на това, което обичам. Да, точно така — на това, което обичам!!
Може би за моите метаморфози трябваха време, малко смелост и малко повече решителност. Но те се случват и аз съм щастлива.